Българска
Ти остави земята,стала ти чужда,
но остана сЪс нас в наште праздници тЪжни.
Твоят глас през нощта от сЪня ни сЪбужда-
твоят глас или, може би, днешните грижи.
Твойта свещ изгоря - изненада и болка...
твойта свещ изгоря - наште още пЪк греят.
Тази болка сЪрцето ранява дЪлбоко,
но живеем...
Українською
Ти залишив цей світ,що став чужим,
Полишив нас у святах сумних.
Я чую голос твій,пробудженям
Крізь сон, проблем своїх щоденних.
Твоя свічка погасла - раптово біллю,
твоя свіча погасла - наша палає.
Та біль, глубока рана, роз*ятрена,
та ми живем...
адреса: https://www.poetryclub.com.ua/getpoem.php?id=405952
Рубрика: Лірика
дата надходження 04.03.2013
автор: Вразлива