Я темні ночі в ясні дні переміняю,
у кров мою уллю без милості отруту,
зі слізьми на очах розпусту обнімаю –
про неї спогад хочу я забути.
Я злісно обсмію польоти мрій крилатих,
хоч голова тяжка у снах в годину пізню,
я буду спати всмак, і пити, і співати
життя розбитого мого печальну пісню.
В вертепи сам упав дівкам розпусним в руки,
хай п’янство спогади мої страшні задушить,
зі мною грайтеся, о, гідри і гадюки,
і забуття жадане наливайте в душу.
Димчо Дебелянов
Аз тъмните нощи в дни светли ще обърна
Аз тъмните нощи в дни светли ще обърна,
отрова в свойта кръв безмилостно ще влея,
със сълзи на очи развратът ще прегърна,
дано забравя мисълта за нея.
Крилатите мечти ще злъчно да осмея,
с натегнала глава в немирен сън унесен,
ще сипя жадно аз, ще пия и ще пея
на рухналий живот безрадостната песен.
В вертепи сам паднал сред паднали девици,
аз спомените зли в пиянство ще удавя,
играйте си със мен - о хидри и змеици,
и влейте в моя дух очаквана забрава.
адреса: https://www.poetryclub.com.ua/getpoem.php?id=560249
Рубрика: Поетичні переклади
дата надходження 16.02.2015
автор: Валерій Яковчук