Мені тебе зсилає доля,
і, як поет – палкий, блідий,
ти стопиш зимну млу поволі
і ясним зробиш погляд мій.
І ось ти тут – поблідлий схимник:
з печаллю, спокоєм в очах,
і всі твої немовчні гімни
дзвенять в заплаканих віршах.
Чи ж я не сяюча надія
на твій невисловлений зов?
Поглянь, душа моя радіє
у снах, де лиш твоя любов!
Николай Лилиев
Съдбата те изпраща бледен
Съдбата те изпраща бледен
и вдъхновен като поет,
да разтопиш мъглата ледна
и да разтвориш моя глед.
И ето спираш, бледен схимник:
печален, примирен и тих,
и твойте безначални химни
звънят като разплакан стих.
Не съм ли светлата надежда
на твоя неотронен зов?
Виж, моята душа оглежда
сънят на твоята любов!
гарно! 
