Старим роблюся. Час попереджає,
щоб був тепер я стриманим завжди.
Хтось палко сперечатись забажає, –
спокійно, без печалі, відійди.
Мені не треба вже тепер багато, –
а дещо хліба, солі та вина.
Широким кроком більше не ступати,
бо вже минула юності весна...
До біса всі запізнені поради,
До біса теж і мудрощі життя! –
Я пропоную знову серцю радо
пожежу, де палають почуття.
Я пропоную вітер ошалілий,
до зорних берегів далеку путь.
Йому я пропоную всесвіт цілий
і хочу все те знову повернуть.
Отож тепер йому затісно буде
у грудях в час нічної самоти,
як для зерна, що розриває груди,
щоб житнім колоском життя нести.
Евтим Евтимов
Възраст
Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам –
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта...
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори! –
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.
