Я море чую, як не спить вночі.
Плюскоче хвиля. Темна ніч бездонна.
І світ оцей, і світ отой – один, -
безтямний, зачарований, безсонний.
І раптом долетів дитячий плач,
і знов тремтливо серце стало биться;
і затремтіла, і заслухалася ніч,
відкрила зачаровані зіниці.
Замовкло море, хвилі мовчазні,
стривожено дерева зашуміли...
В невидимій натягнутій струні
безмірно вічні душі забриніли.
Дора Габе
Нощ
Морето чувам как не спи в нощта.
Вълна се плиска. Тъмна нощ, бездънна.
И тоя свят, и оня свят в едно -
несвесни, очаровани, безсънни.
И изведнъж, довеян детски плач
и пак отвеян трепна във сърце ми;
и трепна, и заслуша се нощта,
отворила зениците големи.
Морето млъкна, метна се вълна,
тревожно дървесата зашумяха…
В невидима изопната струна
безкрай души отекнали се бяха.