Ніч чорна, злобна і свавільна,
холодна ніч неначе смерть.
Там, де земна розкрита твердь,
гаряча кров тече повільно.
У димі згарищ і руїн
воєнним демоном безоким
знамена підняті високо,
меча об меч там чути дзвін.
Де мороку верства густа,
зловісний силует стирчить
якогось грізного хреста
і натовп тисячний спішить
зусюди, ведений туди
де золотий жорстокий бог.
І морок гусне від тривог,
і натовп нижеться в ряди.
І за повітрям спраглі груди,
і очі просять світлу даль;
одна і мрія, і печаль
горить і тане, й душу будить.
Крізь сльози і кривавий гніт,
крізь біль утрачених натхнень
бунтарський крик гримить у світ:
«Хай буде день! Хай буде день!»
Христо Смирненски
Да бъде ден!
Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мракът става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.
За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
„Да бъде ден! Да бъде ден!”