Екатеріна Ненчева, Іде похмура осінь тихо по долині
Іде похмура осінь тихо по долині,
Поля стривожені мовчать.
Кладе холодне сонячне проміння
На квітах льодяну печать.
В промінні осені холоднім
Шлють квіти посмішку у даль,
Вони ховають в посмішці сьогодні
По сонця пестощах печаль.
Екатерина Ненчева
Унила есен тихо стъпва в долината
Унила есен тихо стъпва в долината,
Полето сепнато мълчи.
Смутено милва слънцето цветята
Със сетни ледени лъчи.
Пред сетните лъчи студени
Усмихват се цветята пак,
В усмивка тъжна, скриват те смутени
Печал по сетен слънчев зрак.
