О, неволя – марніє
в ній знедолений раб,
наче пломінь в надії
то міцнішав, то слаб.
Тут жара обпалила,
там замерз у льодах,
і своя надломила,
і чужа ворожда.
І за сонцями жалі,
що погасли вкінець,
і у серці печалі
на мільйони сердець.
Наче воїн в темниці
поневолений ти
розв’язати десницю
в гнів безумно-святий.
Димчо Дебелянов
В тъмница
О, неволя - да крееш
на неволите раб,
да възпламеняваш и тлееш –
ту всесилен, ту слаб.
Тук обжегнат от зноя,
там помръзнал в студа,
надломяван от своя
и от чужда вражда.
Да тъгуваш по скрити,
неизгрели слънца,
сам понесъл тъгите
на мильони сърца.
Като воин в тъмница
да не можеш - пленен,
да развържеш десница
в гняв безумно-свещен.
