Мара Белчева, Сонет 2: Ніч дощова жовтнева землю мочить
Ніч дощова жовтнева землю мочить
углиб. Співає тужно вітровій.
В цей час комусь горять зірки урочі?
На співчуття не маю більш надій.
Краплина кожна груди наскрізь хоче
пробить. Свій сон колише бір густий.
До сну, а чи від сну палають очі?
Не грає, не дзюрчить потік німий.
А вітровій, як супровід, співає
моїм колишнім спогадам у снах.
Чи снишся ти, чи я тобі, мій Боже?
Бо лиш твоє ім'я там зігріває
схололий кут мій на життя стежках,
де стогін мій почуть ніхто не зможе.
Мара Белчева
Дъждовна октомврийска нощ гредите
Дъждовна октомврийска нощ гредите
пронизва. Вихъра тъжовно пей.
Кому ли светят тоя час звездите?
За мене вече никой не милей.
Капчука на земята във гърдите
прониква. Борът своя сън люлей.
За сън, от сън ли ми горят очите?
Чешмата не бълболи и не пей.
Все вихър, като исо, придружава
на мойта стара приказка сънят.
Аз теб ли, Боже, ти ли мен сънува?
Едничко твойто име само сгрява
изстиналий ми кът в самотний път
и други никой моя стон не чува.